Съществително нарицателно име, женски род, тип
+църк. Отделяне на част от църквата, като се запазва догматиката; разкол, разцепление.+ист. Разколът между Католическата и Източноправославната църква през 867 г. Окончателната схизма настъпва през 1204 г. с предателското разграбване на Константинопол от кръстоносците.
Thomas A. Fudge, Jan Hus: Religious Reform and Social Revolution in Bohemia (2010) Констанцкият събор в продължение на 4 години обсъжда много църковни и доктринални въпроси, в частност папската схизма и възстановявав единството на църквата. Източник: интернет
Част от наследниците на тази мисловна схизма се опитаха през 2014-а година да сближат ГЕРБ и Реформаторския блок. Източник: интернет
Авиньонското папство е причината за възникналата Западна схизма (виж долу). Източник: интернет
Българската схизма от гръцко (еладско) гледище. Източник: интернет
Антоний е виден участник във втория период на иконоборческата схизма, като поддържа иконофилията. Източник: интернет
Крал Сигизмунд, който се опитва да сложи край на голямата западна схизма през 1415 г. пристига в Арагон при крал Фернандо I, подкрепящ папата от Авиньон срещу (законния) папа на Рим. Източник: интернет
schism