схизма
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Значение
+църк. Отделяне на част от църквата, като се запазва догматиката; разкол, разцепление.+ист. Разколът между Католическата и Източноправославната църква през 867 г. Окончателната схизма настъпва през 1204 г. с предателското разграбване на Константинопол от кръстоносците.
Синоними
Производни думи
Примери
Thomas A. Fudge, Jan Hus: Religious Reform and Social Revolution in Bohemia (2010) Констанцкият събор в продължение на 4 години обсъжда много църковни и доктринални въпроси, в частност папската схизма и възстановявав единството на църквата.
Част от наследниците на тази мисловна схизма се опитаха през 2014-а година да сближат ГЕРБ и Реформаторския блок.
Авиньонското папство е причината за възникналата Западна схизма (виж долу).
Българската схизма от гръцко (еладско) гледище.
Антоний е виден участник във втория период на иконоборческата схизма, като поддържа иконофилията.
Крал Сигизмунд, който се опитва да сложи край на голямата западна схизма през 1415 г. пристига в Арагон при крал Фернандо I, подкрепящ папата от Авиньон срещу (законния) папа на Рим.
Превод на английски език
schism