Съществително име - ед. ч.
+мн. щастли`вци, +м.
#1 Щастлив човек.
#2 Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо. _Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни. Първите щастливци излязоха от изпитната зала. Беше сред щастливците, приети да следват право._
Ричард Бъртън е дошъл от същият град като мен, така че реших, че ще следвам носа и късмета си. Мисля, че съм бил много голям щастливец. Антъни Хопкинс
Щастливец е този, който не е влюбен! Франсоа Вийон
Когато мисля за всички тези книги, които са ми останали да прочета, аз се считам за щастливец. Жул Ренар
От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко вестник "Щастливец". Източник: интернет
34-годишният Назарян е единственият щастливец в карето. Източник: интернет
Анонимният щастливец признал, че от малък има тази способност, а учените го обявили за уникат. Източник: интернет
Lucky Man