щението
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от щение
Анаграми
Примери
В Откровението на свети Иоан четем, че във вечния ден на райската градина, където не се спуска нощ и не пада дъжд, виреят единствено живи скъпоценни камъни (21,11) - свободни от безпокойството, досадата, щението - хипостази на нетленността.
Впрочем предизборно всеки кандидат-ВеликВожд дава обет с библейска самоувереност - Мне отмщенiе, Азъ воздамъ!, Мани мщението, барем благо да въздадеше, че щението огромно..
Ако талкоз им е щението.
Хареса ми, но може ли по-простичко Не може, щото това е написано само заради щението на егото му да се изяви и като философ.
Цял се бе вглъбил в щението за мъст.