шутът
Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от шут
Анаграми
Примери
Шутът с тая женствена осанка много да не се показва в тъмното, че някой кадировец да не го помисли за кадъна.
Малко по-късно пред Соу се откри нова възможност да обстрелва противниковата врата от удобна позиция, но шутът на тарана този път отиде в ръцете на Иванов.
В пета сцена Мария и шутът Фесте говорят за Оливия, когато Малволио влиза заедно с Оливия и нейната свита.
Теофил повярвал на думите ѝ, гневът му се смекчил, а шутът бил подложен на телесно наказание.
Личността, каузата и дейността на Герен са повод за размисъл, но най-точното определение за него е, че „шутът никога не се смее“.
Синята коалиция зовеше да се "бие шутът" на управляващата тройна коалиция.