Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
+мн. силогизми, (два) силогизъма, +м. +Спец. В логиката — умозаключение, изведено въз основа на две съждения; заключение, извод.
Човек с унищожено мислене не може да разреши и най-обикновен силогизъм и не може да схване какво му говориш. Източник: интернет
Понеже при едни и същи живи хора се случи да правим два прехода – от капитализъм към социализъм и обратно, на манипулаторите на масовото съзнание им е лесно да ползват един и същ пропаганден силогизъм, превръщайки го от вторична суровина в първична. Източник: интернет
Иначе няма такъв силогизъм - режимът е неконституционен, значи съпротивата срещу него е законна. Източник: интернет
От учебника по логика на проф. Ангел Бънков знам, че този мой силогизъм ще завърши така: "ДПС има най-много цигански гласове, защото е платила най-много". Източник: интернет
За Аристотеловия силогизъм е необходимо да има три твърдения, от които първото е голяма предпоставка, второто – малка, а трето – заключение. Източник: интернет
Това е силогизъм с една предпоставка: щом няма такива групи и индивиди по принцип, значи това важи и за българите в Северна Македония. Източник: интернет
syllogism