Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. силуети, (два) силуета, +м.
#1 Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира. _Върху витрината има интересен силует._
#2 Очертание на контурите на човек или обект (обикн. в тъмнината); сянка. _Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака. С тази рокля силуетът става по-елегантен._
Чикаго е красив град с прекрасен силует. Сантяго Калатрава
Виждам силует на мъж зад нея“, започва в криминален стил описанието си министърът, който по онова време е депутат с имунитет. Източник: интернет
Записи на охранителните камери на БНР бяха прихванали силует на тичащ младеж по бул. "Драган Цанков“ минути след това. Източник: интернет
Други детайли - силует на сграда, малък син знак на стълб на лампа и отбивка - също съвпаднали с видяното в клипа. Източник: интернет
Де да имах такъв силует и аз, но все пак екранът изисква малко повече старание. Източник: интернет
Дори специално проектираните от арх. Бояджиев кожени столове с метална база приличат на силует на птица, разперила криле в далечината. Източник: интернет
silhouette