Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. Длъжност, за която се плаща, без да се изисква изпълнението на някакви задължения.+прил. [[синекурен]], синекурна, синекурно, +мн. синекурни. _Синекурна длъжност._
Борисов му измисля синекура. Източник: интернет
Държава, в която на стратегическо за оцеляването и министерство като МОН се гледа от еднокнижника премиер като на синекура, постно дробче за устичката на словоблудстващата на брюкселски пенкилер вицепремиерка, ще пати. Източник: интернет
Те затова и му намериха синекура - прекалено често взе да мука и да се бие в гърдите, пък парите взеха да намаляват. Източник: интернет
Човечецът явно се мъчи да заслужи някаква синекура в Алианса и за това е готов да предаде родата си до девето коляно. Източник: интернет
sinecure