Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. синуси, (два) синуса, +м. Обикн. +мн. Изпълнена с въздух кухина в черепните кости.+прил. [[синусен]], синусна, синусно, +мн. синусни.+прил. [[синусов]], синусова, синусово, +мн. синусови. +мн. синуси, (два) синуса, +м. +Спец. В математиката — тригонометрична функция, която е равна на отношението на всеки един от двата катета към хипотенузата.+прил. [[синусен]], синусна, синусно, +мн. синусни.+прил. [[синусов]], синусова, синусово, +мн. синусови.
Мехлемът прониква в максиларния синус и издърпва гнойта с огромна сила. Източник: интернет
В долния носен вход се отваря слъзният канал, в средния – горночелюстният синус и предните етмодиални синуси. Източник: интернет
Вените се вливат в дясното предсърдие над трикуспидалната клапа в близост до венечния синус. Източник: интернет
Въпреки това, за разлика от пиларната киста при хора, дермоидният синус при кучета е вроден дефект на невралната тръба (подобно на спина бифида при хората). Източник: интернет
Всеки синус се свързва с носната кухина чрез отвора си (aperturа sinus sphenoidalis), който излиза над горната носна раковина ( ) в клиновидно-решетъчното вдлъбване – recessus spheno-ethmoidalis. Източник: интернет
Италианските УНГ специалисти Паоло Кастелново и Алесандро Варини ще демонстрират ендоназална синус хирургия върху силиконов модел. Източник: интернет
sine