Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. сираци, +м. Дете, чиито родители (или един от тях) са умрели.+същ. +умал. [[сираче]], +мн. сирачета, +ср.+прил. [[сирашки]], сирашка, сирашко, +мн. сирашки. _Сирашка съдба._
* _Кръгъл сирак._ — Дете, на което са умрели и двамата родители.
Успехът има множество бащи, а неуспехът винаги е сирак. Джон Кенеди
Политика напомня на човек, който е убил майка си и баща си, а затова, когато искат да го осъдят, проси за пощада на тези основания, че той е сирак. Ейбрахам Линкълн
Поезията е сирак на тишината. Чарлз Симик
Ако човека няма майка, няма баща, но има родина, - той още не е сирак. Виктор Астафиев
Лицемерът е човек, който, след като е убил родителите, си моли за снизхождение, с основанието, че е сирак. Ейбрахам Линкълн
Близките на починалата заявиха, че ще се погрижат за детето на жената, което вече е пълен сирак. Източник: интернет
orphan