Съществително нарицателно име, среден род, тип
+мн. сказуеми, +ср. _Спец._ В граматиката — главна част на изречението, която означава действието или състоянието на предмета, назован с подлога, и се изразява морфологически чрез глагол.+прил. [[сказуемен]], сказуемна, сказуемно, +мн. сказуемни.
* _Сказуемно определение._ — +Спец. В граматиката — второстепенна част на изречението, която пояснява подлога или допълнението чрез сказуемото.
А, междувременно, между подлог и сказуемо не се пише запетая. Източник: интернет
В изречението Обама изненадващо посети Афганистан обаче то пояснява глагола сказуемо посети и функционира като наречие за начин. Източник: интернет
В глаголната верига супинът заема позицията на подчинен елемент от глаголен тип, по-рядко изпълнява ролята на самостоятелно сказуемо. Източник: интернет
Всяко дете го проговаря не като научава граматиката - кое е сказуемо, кое подлог и кое прилагателно, а чрез подсъзнанието, което формулира някаква функционална граматика. Източник: интернет
Двете главни части на изречението се предполагат една друга – наличието на подлог предполага наличието на сказуемо и наличието на сказуемо предполага наличието на подлог. Източник: интернет
Няма Аз, няма Имам, няма Съм, няма подлог, няма допълнение, няма сказуемо. Източник: интернет
predicate