скит
Съществително име - ед. ч.
Значение
скитът, скита, +мн. скити, +м. +Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е.+прил. [[скитски]], скитска, скитско, +мн. скитски. скитът, скита, +мн. скитове, (два) скита, +м. Малък манастир, отдалечен от населено място.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
В 1832 година Партений изгражда нов, втори скит „
Византийският стратилат (гр. военачалник) бил пленен от „скит“, както Никита Хониат обикновено нарича куманите или други отвъддунавски конни съюзници на българите.
Боляринът спазил обещанието си и през 1678 година създава край реката скит.
Византийският стратилат бил пленен от „скит“, както Никита Хониат обикновено нарича куманите или други отвъддунавски конни съюзници на българите.
В края на живота си се оттегля в Зограф, замонашава се с иноческото име Пафнутий и се заселва в манастирския скит Черни вир.
В края на живота си се оттегля в Зограф, замонашва се с иноческото име Пафнутий и се заселва в манастирския скит Черни вир.
Превод на английски език
scythian