Съществително име - ед. ч.
словослагателят, словослагателя, +мн. словослагатели, +м. Печатарски работник, който набира текст ръчно.
Бих помолил моят любим словослагател Джимбето, да разкаже нещичко от този перид на ДС, ще е разказ убиец. Източник: интернет
Във френската столица работи като словослагател. Източник: интернет
Запленена от романтичната литерагура започва да пише още на 16 г. и работи като словослагател в местен вестник. Източник: интернет
Между 1907 и 1909 г. работи като словослагател в Стара Загора и Пловдив. Източник: интернет
На 16-годишна възраст е изключена от училище заради „несоциалистическо поведение“ и започва обучение за словослагател. Източник: интернет
Намират печатницата му и той остава там да се учи и работи като словослагател. Източник: интернет
typesetter