случките
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от случка
Примери
И случките от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век започнаха да оживяват в думите на възрастните хора.
Ахъм, личи си по случките, описани в материала на Петрински, мноого толерантни са.
Без значение - случките нямат аналог от каменната ера до лето 1989.
Сините се наложиха със 74:73 в изключителна драма, която обаче беше помрачена от случките край паркета.
Цитира се и изказване на Пардю, в което англичанинът благодари на ръководството (Гриша и Данаил Ганчеви), и обяснява, че причината да напусне са случките от двубоя с "Ботев" (Пловдив).
Не една и две са случките, развеселявали кинаджиите по време на снимките.