Съществително име - ед. ч.
+мн. служебници, (два) служебника, +м. Книга за църковна служба.
Служебник ( ) – църковна книга, използвана в православната богослужебна практика. Източник: интернет
Служебник със служба и жития на Иван Рилски. Източник: интернет
Имат един свещеник стар, който се казва отец Станислав и сега е сляп и много беден; селото има нужда от свещеник; има само една пианета и една чаша и един служебник“. Източник: интернет
Съдържат част от служебник по католически обред заедно с указания за водене на службата. Източник: интернет
office worker