Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. смешници, +м.
#1 Човек, който умее да разсмива, да прави шеги; шегобиец, шегаджия.
#2 Клоун, шут. _Смешник в цирка._
Все ще се намери някъв смешник с жажда за власт. Източник: интернет
За този премиер и неговата партия повече доверие никога- марионетка и смешник. Източник: интернет
Аз ДеБиЛ смешник знам. Източник: интернет
Аз съм от 4та власт Илията най-големия смешник в Благоевград. Източник: интернет
А тези смешник на протеста ще трябва да започнат да работят ако се върне Янев. Източник: интернет
Гнусен, крадлив смешник и поредния национален предател! Източник: интернет
joker