смутил
Глагол - пр.накл., мин.св.вр., 3 л., ед. ч., м.р.
Думата е производна от смутя
Анаграми
Примери
Авторът обаче се смутил от своята сериозност и започнал да се бори с нея.
Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство.