Съществително име - ед. ч.
+мн. софисти, +м.
#1 +ист. В древността — философ, привърженик на софистиката.
#2 Човек, който си служи със софизми, за да преиначава истината.
Излизат и избраните му стихотворения „Изгубени находки“ (1976), както и два сборник с размишления „Мъдрости за грошове“ (1985) и „Мемоари на ума“ (1986) с общото подзаглавие „Из бележките на един софист“. Източник: интернет
Въпреки че по същото време и друг възхваляван атинец, Сократ, е бил критикуван и нарочван за софист в комичната пиеса на Аристофан „Облаците“, без да бъде определен като демагог. Източник: интернет
За Дионисодор, другият софист в диалога, се знае само, че преподавал военна стратегия в Атина. Източник: интернет
Лизий бил умел ретор и софист, запазена е неговата реч „За убийството на Ератостен“, която свидетелства за изключителните му умения. Източник: интернет
За него имаме свидетелства само от негови съвременници и последователи: Платон в неговите „Диалози“, където Сократ е главният персонаж, Ксенофонт, Аристотел и Аристофан в комедията „Облаци“, където Сократ е осмян като типичен софист. Източник: интернет
И така, през 5 век пр.н.е., в Атина се разпространява понятието за софист, като реторик, предлагащ да учи младежи в убедителното говорене и водене на спор. Източник: интернет
sophist