Съществително нарицателно име, женски род, тип
солта, само +ед., +ж.
#1 Минерал, натриев хлорид, който има остър вкус и се употребява за подправка. _Слагам сол на салатата. Хляб и сол._
#2 +Прен. Това, което придава интерес, вкус. _Солта на вечерта._
#3 +Прен. Най-добрите представители на някаква група от хора, които осъществяват движението напред. _Солта на обществото. Солта на земята._
* _Правя на сол._ — +Разг. Счупвам, смачквам.
* _Трия сол на главата (на някого)._ — +Разг. Натяквам за нещо, обвинявам, мърморя. солта, +мн. соли, +ж. _Спец._ В химията — химическо съединение, получено при заместване на водорода от дадена киселина с метал. _Натриевият сулфат е сол._ +ср., само +ед. +Спец. Наименование на петия тон на гамата в до-мажор, както и нотният знак на този тон.
Душата не иска ни хляб, ни сол... Една добра дума и е достатъчна да се нахрани. Източник: интернет
По-добре хляб със сол в спокойствие и без скръб, отколкото много скъпи ястия в скръб и мъка. Йоан Златоуст
Никой не обича, когато му сипват сол в раната, дори това да е солта на земята. Ребека Уест
Талантът сам по-себе си е по-евтин от готварската сол. Преуспелият човек се различава от талантливият по едно - много упорита работа. Стивън Кинг
В поговорката няма лъжа, в дъждовната вода няма сол. Монголска поговорка
Сол се слага, но не се вади. Българска поговорка
salt