Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. солници, +ж. Съд, в който се сервира сол. _Стъклена солница._
А за една от скалните ниши, от която днес събират лековита вода, се знае, че била използвана от исполина за солница. Източник: интернет
Златар по професия, Челини е известен и със своята солница (1543), която е първата му скулптура. Източник: интернет
Между експонатите има и уникални интериорни предмети - сребърна солница в атрактивна форма, преспапие, с изящен обков, елегантен свещник. Източник: интернет
Илиянке, я подай бате солницата - казваше Д-р Стойчев и Д-р Донковска преглътваше набързо и ставаше да намери отнейде солница. Източник: интернет
Освен това, през същата година Секвоя пътувал до земите на чероки в Арканзас, където създал ковашки цех и солница и продължил да преподава езика на всеико, който почелал. Източник: интернет
salt shaker