Съществително име - ед. ч.
+мн. сомнамбули, +м. Човек, който страда от сомнамбулизъм; лунатик.
Орсън се оказва сомнамбул и насън разказва, че е блъснал Майк с колата. Източник: интернет
Университетският преподавател вече беше готов да ходи като сомнамбул - вечно преуморен от пътувания и свръхнатовареност - стига да изкара две-три допълнителни заплати на година, с които да си плати парното. Източник: интернет
Освен това смята, че действителното удовлетворение е невъзможно, понеже „пътят на копнежа и на свободата е безкраен и неизбродим, тесен и опасен като пътя на сомнамбул“. Източник: интернет
Когато един сомнамбул представлява опасност за себе си или за околните (например когато се изкачва или слиза по стъпала или използва опасен предмет, например нож или печка), е добре той да бъде събуден. Източник: интернет
Кажете на жената, която искате да изпратите, че сте сомнамбул. Източник: интернет
sleepwalker