Глагол, тип 174
спориш, +мин. св. спорих и спорих, +мин. прич. спорил и спорил, +несв. Водя спор; полемизирам, диспутирам, препирам се. _Той обича да спори._ спориш, +мин. св. спорих, +мин. прич. спорил, +несв.
#1 +Разг. Само в трето лице. Давам добри резултати, богата реколта. _Ябълките спорят тази есен._
#2 +Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. _Трябва да купим още сирене — днес на обяд спореше._
* _Спори/спорят ми (_ —_ти, му_, _и, ни, ви, им_[[).]] Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. _Днес работата никак не ми спори._
Не бих искал никога да споря с хора, към чието мнение нямам уважение. Едуард Гибън
Не споря с враговете си; Обяснявам на децата им. Андре Малро
Вижте, аз споря за прехраната си, така че не е нужно да научавам уроци от аматьори. Бил О'Райли
Писна ми да споря с жени за това къде да отида на вечеря. Най-добрата храна е при мен у дома. Джак Никълсън
Не обичам да крещя и да се боря, затова и не мога да споря. Грейс Кели
Усещам, че се разболявам до смърт, уморен съм да споря за подробности с хора, които не знаят основни факти. Норман Дейвис
argue