Прилагателно име, тип 79
способна, способно, +мн. способни, +прил.
#1 Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит. _Способен занаятчия. Способен учител._
#2 Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта. _Способна съм да чета цяла нощ. Способен е на всякакви мръсотии._
#3 Годен. _Способна съм да тичам дълго._
Който си дава вид, че много знае и е много способен, той нищо не знае и на нищо не е способен. Лао Дзъ
Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори. Сенека
Стойността на един човек се измерва в това, което е способен да даде, а не с това, което е способен да вземе. Алберт Айнщайн
Само един неблагороден човек е способен да хвали в очите, а зад тях да злослови. Питагор
Не пропускай да правиш малки услуги: ще изглежда, че си способен и на по-големи. Епикур
Глупаво е да моли от боговете това което човек сам е способен да си достави. Епикур
capable