Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
способността, +мн. способности, +ж.
#1 Обикн. +мн. Природна дарба; талант, дарование, заложби. _Имам големи способности._
#2 Само +ед. Пригоденост за някаква дейност, умение, притежавана възможност да се извърши нещо. _Имам способността да уча езици._
#3 Само +ед. Присъщо качество, свойство. _Металите имат способността да се окисляват._
Огромен егоизъм е да си въобразяваш, че притежаваш способност да поправяш другите. Паисий Светогорец
Човешките същества, които имат почти уникалната способност да се учат от опита на другите, са забележителни и с очевидното си нежелание да го правят. Дъглас Адамс
Докъдето се простира твоята способност да се налагаш над себе си, дотам се простира и твоята свобода. Мария фон Ебнер-Ешенбах
Големите работни места обикновено отиват при хората, които са доказали своята способност да надраснат малките. Теодор Рузвелт
Характерът е способност да се действа съгласно принципите. Имануел Кант
При жените има необикновената способност да пораждат илюзия, да не бъдат не такива, каквито всъщност са в действителност. Николай Бердяев
ability