Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
спотаяваш, +несв. и [[спотая]], +св.; +Какво. Правя да не е явно; прикривам, затаявам. _Спотаявам чувствата си. Спотаявам дъх._
__спотаявам се/спотая се. 1.__ — Не излизам наяве; крия се, притаявам се, кротувам. _Детето се спотаи в стаята си._
#2 +Прен. За чувства, мисли, настроения — не се показвам, скрит съм. _Дълбоко огорчение се спотаи в наранената_ _и_ _душа._
lurking