Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от спрегна
Когато даден глагол не може да се спрегне непосредствено по този начин, за него се казва, че е неправилен. Източник: интернет
Стоящата преди нея гласна определя как глаголът ще се спрегне. Източник: интернет
Това означава, че всеки правилен латински глагол може да се спрегне в кое да е лице, число, време, наклонение и залог само като се знаят две неща: към кое спрежение принадлежи той и основните му части. Източник: интернет
След като очевидно не мога да съм шеф на комисия по земеделие, например, е логично да се навържат нещата и името ми да се спрегне за такава позиция. Източник: интернет