Прилагателно име, тип 76
сприхава, сприхаво, +мн. сприхави, +прил. Който лесно се поддава на гнева, който бързо избухва; избухлив, гневлив, раздразнителен, невъздържан. _Сприхав човек._+нареч. [[сприхаво]].+същ. [[сприхавост]], сприхавостта, +ж.
Моят баща не беше идеален - сприхав и нетърпим. Но той ме научи на важно нещо: семейството е главното в живота. Адам Сандлър
Ако таткото е сприхав, а вие сте родителят-настойник, който се подписва в бележника и ходи на родителски срещи, спестете му тази новина. Източник: интернет
Бил сприхав и често се държал неадекватно, завличал приятели с пари. Източник: интернет
Стърн среща Смолет в Италия и го изобразява в романа си като сприхав и постоянно мърморещ герой (Smelfungus). Източник: интернет
Огорчен, той се затвори в себе си и през последните години от живота си се проявяваше като нервен и сприхав публицистичен борец. Източник: интернет
Той е сприхав и вечно се оплаква за най-дребното нещо, предизвикало неодобрението му. Източник: интернет
choleric