Съществително име - ед. ч.
Благодарност към тези, които са се сетили, но съм далече от преднамерената тръпка на изкуствено спрягане на моето име само за престиж. Източник: интернет
Вечното спрягане на цинизми вече не прави впечатление никому, тяхното изговаряне не се възприема като агресия към околните. Източник: интернет
Елементите от центъра не съдържат други елементи в своя клас на еквивалентност спрямо релацията спрягане. Източник: интернет
Минало причастие спрегнато с essere се спряга по правилата за спрягане на прилагателните. Източник: интернет
Изключение правят глаголите to be („да съм“) и to have („да имам“), които претърпяват повече промени при спрягане. Източник: интернет
conjugation