средоточие
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+мн. средото`чия, +ср. Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус. _Столицата е средоточие на културния живот._
Синоними
Производни думи
Примери
В наши дни под "метрополис" разбираме не централните делови зони на Манхатън или Токио - класическата идея за средоточие на властта и богатството, - а необятни взаимосвързани региони от преливащи се един в друг градове.
Габрово и Велико Търново предлагат качествено училищно образование, а част от общините, и особено индустриалният център Севлиево, са средоточие на значителна инвестиционна дейност.
Но оттам нататък София е това средоточие, което ги привлича, и според мен точно заради това по-този начин са решени нещата за областта", обяснява Адриан Николов от ИПИ.
Версай, средоточие на силната кралска власт, не е подходяща среда за реформаторите.
Без преувеличение, той бе средоточие на тяхното съществувание.
На приземния етаж веднага след входа има приемна – характерен структурен елемент на местната традиционна архитектура, която замества традиционния чердак като средоточие на къщния живот.
Превод на английски език
focus