сродник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. сро`дници, +м. Сроден (в 1 знач.) човек; роднина, близък.
Синоними
Производни думи
Примери
А аз, недостойния и груб, се боях да начена това дело в Христа, надминаващо моите сили, но бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече, свикнал на послушание, не пожелах да непокорствувам.
Ако този наследник е чуждо лице или сродник, той се лишава от имуществото, което преминава в останалите наследници, а ако е дете или внук на умрелия – получава само полагаемата му законна част от наследството.
Ботаникът Мауро Балеро от университета на град Калиари (о. Сардиния) свързва корените на думата „сардоничен“ с името на острова и растението тръбест морач (Oenanthe fistulosa), силно отровен далечен сродник на морковите и пащърнака.
Благодарение на него, племенникът му Григорий Цамблак също става киевски митрополит, продължавайки и книжовните усилия на своя бележит сродник.
Нека амнистираме този зайчи сродник, за да бъде включен в ловния календар.
Императорски сродник, Цао Гуодзю се опитвал да поправи прегрешенията на корумпирания си брат, напомняйки му за неизбежността на небесните закони.
Превод на английски език
relative