Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. сро`дници, +м. Сроден (в 1 знач.) човек; роднина, близък.
А аз, недостойния и груб, се боях да начена това дело в Христа, надминаващо моите сили, но бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече, свикнал на послушание, не пожелах да непокорствувам. Източник: интернет
Ако този наследник е чуждо лице или сродник, той се лишава от имуществото, което преминава в останалите наследници, а ако е дете или внук на умрелия – получава само полагаемата му законна част от наследството. Източник: интернет
Ботаникът Мауро Балеро от университета на град Калиари (о. Сардиния) свързва корените на думата „сардоничен“ с името на острова и растението тръбест морач (Oenanthe fistulosa), силно отровен далечен сродник на морковите и пащърнака. Източник: интернет
Благодарение на него, племенникът му Григорий Цамблак също става киевски митрополит, продължавайки и книжовните усилия на своя бележит сродник. Източник: интернет
Нека амнистираме този зайчи сродник, за да бъде включен в ловния календар. Източник: интернет
Императорски сродник, Цао Гуодзю се опитвал да поправи прегрешенията на корумпирания си брат, напомняйки му за неизбежността на небесните закони. Източник: интернет
relative