Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
сру`тиш, +мин. св. сру`тих, +мин. прич. сру`тил, _св. — вж. [[срутвам]]._
Треньорът ме гледа, пита ме дали съм ученичка, а аз за малко да срутя закачалката с багажа на останалите спортуващи. Източник: интернет
Ще срутя стената, която мажехте с кал, и ще я хвърля на земята; ще се открие основата й, и ще падне, и вие заедно с нея ще загинете, и ще познаете, че Аз съм Господ." Източник: интернет
collapsing