Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. старини`, +ж.
#1 Обикн. +мн. Старост. _Живея до дълбоки старини._
#2 Отдавна отминало време; античност. _Българската старина не е добре позната._
#3 Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.
Любувайки се как реформата преобразява руската старина, не сме догледали как руската старина преобразява реформата. Василий Ключевски
Книгата пленява читателя дори не с фактите, всички те са отдавна известни и доказано верни, а по-скоро с дръзновението, с което директорът на НИМ влиза в схватка в защита на българската старина. Източник: интернет
Георги Раковски създава и първото българско краеведско периодично издание – излязлата на 1 юли 1865 г. единствена книжка (с обем 209 страници) на списание „Българска старина“. Източник: интернет
Плановете за запазване на тази старина и нейната реставрация довеждат до събаряне на старите къщи и откриване на предната страна. Източник: интернет
Началото на системни проучвания поставят братя Шкорпил в началото на XX в. През 1912 г. по тяхна инициатива Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно, през 1957 г. - за паметник на културата от национално значение. Източник: интернет
Изследването на тази старина би могло да даде важни сведения за историята не само за района на село Висока могила, но и за цялата покрайнина (Разметаница и Долно поле). Източник: интернет
antiquity