Прилагателно име - ж.р. членувано
Думата е производна от староанглийски
An произлиза от средноанглийската дума an, която е от староанглийската ān, букв. „един, -на, -но“. Източник: интернет
Знае се, че староанглийската овчарка е кръстоска на много стари овчарски породи, отглеждани в Англия, но не се знае къде точно е селектирана, нито за какво се е използьвала в началото. Източник: интернет
Местоимението whom също е остатък от дателен падеж, произлиза от староанглийската дателна форма hwām на местоимението hwā (кой), която се е смесила с винителната форма hwone. Източник: интернет
Поради традиционната за овчарските кучета, сред които и староанглийската овчарка, практика на купиране, породата е наричана с прякора „бобтейл“. Източник: интернет
Окончанието „-ин“ в морини най-вероятно е немска форма за мн. число (подобна на староанглийската). Източник: интернет
По подобен начин him е остатък от староанглийската дателна форма him, но замества и винителната hine, her – от дателната форма hire и винителната hīe и т.н. Източник: интернет