старобългарска
Прилагателно име - ж.р.
Думата е производна от старобългарски
Примери
В диалекта формите, които съдържат старобългарска голяма носовка, се изговарят с „у“.
В областта на синтаксиса най-важната старобългарска черта на руската редакция е дателният самостоятелен (Dativus absolutus), който не се среща в гражданските староруски текстове.
Вероятно съвременното му име е със старобългарска етимология.
В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука.
В някои български диалекти розмаринът се нарича гюлбул (или гюлбюл), като се предполага, че това е старобългарска или дори прабългарска форма на името му.
На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.