старобългарското
Прилагателно име - ср. р. членувано
Думата е производна от старобългарски
Примери
"В текстовете се съдържат връзки със старобългарското езичество, с българската митология, с основата на християнството като цяло.
В подкрепа на това твърдение могат да бъдат останките от старобългарското погранично съоръжение „еркес”, издигащото се на най-високата опорна точка Еркечко кале.
Името на името нареката е от старобългарското *ꙗштеръ < аштеръ, „гущер“ с преглас я > е. Сравними са полската река Jaszczurowka и руските Ящера, Ящерща, Щерец, Щерка.
Гласната ят в различните диалекти претърпява различни промени (ѣ > е, и, ие), но по същество те се различават от старобългарското звучене.
Изнасилването е най-тежкото престъпление против половата неприкосновеност на жената и старобългарското право му отделя съответно на значението му място.
Името на планината е производно на старобългарското штюдъ, образ, форма, вид, образувано като зъб-ер или по-вероятно от старобългарското штоудъ, штоудовинъ, щюдовинъ.