Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
стърпи`ш се, +мин. св. стърпя`х се, +мин. прич. стърпя`л се, _св. — вж. __стърпявам се__._
Последна промяна от: Сибил, рецидивистът пак не се стърпя: Бих ви посъветвал да се придържате към темите за семантиката на воденичните пространства, там сте по-компетентна. Източник: интернет
endure