Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
стърпя`ваш се, +несв. и __стърпя` се__, +св. +Разг. Сдържам се, възпирам се, овладявам се, обуздавам се. _Стърпях се да не кажа какво мисля._
I endure