Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
+ср., само +ед. +Спец. Трайно установено положение в обществото; липса на промени. _Няма изгледи статуквото на Балканите да се запази._
Близо година след като БСП направи квантов подскок в партийното си развитие и влезе в правителство с така наречените партии на промяната, формацията изглежда, че взема завой, който я връща към онова статукво, към което винаги се е смятало, че принадлежи. Източник: интернет
Балабанов припомни, че коалицията е била сформирана срещу модела на предишното статукво, изпълнило площадите, с идеята за промяна. Източник: интернет
В него се посочва още: "Старото статукво обедини сили, за да спре реформите и да опази каналите за големите грабежи, като не се посвени да включи в новата коалиция и партия, явно защитаваща интересите на агресора Путин. Източник: интернет
Всяка промяна на това статукво, което беше толкова трудно договорено през 2019 г., би изисквала твърде големи усилия, а при сегашната ситуация настроенията са по-скоро към стабилност. Източник: интернет
Втората грешка на старото статукво е, че ИТН бе употребена за еднократен изстрел. Източник: интернет
В Украйна е налице "конфликт, случващ се под носа ни и прекрояващ толкова стабилно изглеждащото статукво в Европа" след Берлинската стена, отбеляза той. Източник: интернет
status quo