1. стена - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. стена - Глагол, тип 151, свършен
3. Стена - Име на място
сте`неш, +мин. св. сте`нах, +мин. прич. сте`нал, +несв. Издавам стонове; охкам. _Родилката стенеше в треска._
----
+мн. стени`, +ж.
#1 Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид. _Стая с четири стени._
#2 Висока, обикн. каменна или тухлена ограда, преграда; зид, дувар. _Стените на Царевец. Язовирна стена._
#3 Висока странична част на нещо, която го затваря, огражда. _Стена на куб. Каса със здрави стени._ [[4]]. +Прен. Само +ед. Единна маса от нещо, която образува преграда. _Стена от дъждовни капки._
#5 +Прен. Пречка, преграда, препятствие. _Премахваме стените помежду си._
* _Жива стена._ — Плътна маса от хора.
Всяка стена е врата. Ралф Уолдо Емерсън
Идва време в живота на човек, когато да стигне до мястото, където трябва да отиде - ако няма врати или прозорци - той минава през стена. Бърнард Меламъд
Тъгата е само стена между две градини. Джубран Халил Джубран
Върбата се подчинява на вятъра и благоденства, докато един ден се превърне в много върби - стена срещу вятъра. Франк Хърбърт
Падането на Уолстрийт е за пазарен фундаментализъм, каквото беше падането на Берлинската стена за комунизма. Джоузеф Стиглиц
Правата стена няма да рухне. Арменска поговорка
wall