Съществително име - ед. ч.
+мн. сто`тници, +м. +Истор. В миналото _–_ военен командир на сто души.
Един дори е успял да стане стотник, който е изпратен в Лозенградско и се ползва с доверието на Стоян. Източник: интернет
По време на Априлското въстание дядо му Рашко Гуджов бил стотник и участвал в четата на Бенковски, а чичо му Филип Нешов е един от ръководителите на въстанието в Стрелча. Източник: интернет
По-късно, вече произведен в чин стотник, бива избран за знаменосец. Източник: интернет
Избран е за стотник, но през януари 1879 година е отстранен, заради разногласия с ръководството на въстанието. Източник: интернет
Повишен е във военно звание стотник (1871). Източник: интернет
През 1832 година става стотник. Източник: интернет
centurion