стотник
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. сто`тници, +м. +Истор. В миналото _–_ военен командир на сто души.
Синоними
Производни думи
Примери
Един дори е успял да стане стотник, който е изпратен в Лозенградско и се ползва с доверието на Стоян.
По време на Априлското въстание дядо му Рашко Гуджов бил стотник и участвал в четата на Бенковски, а чичо му Филип Нешов е един от ръководителите на въстанието в Стрелча.
По-късно, вече произведен в чин стотник, бива избран за знаменосец.
Избран е за стотник, но през януари 1879 година е отстранен, заради разногласия с ръководството на въстанието.
Повишен е във военно звание стотник (1871).
През 1832 година става стотник.
Превод на английски език
centurion