Съществително име - ед. ч.
+мн. стрелби`ща, +ср.
#1 Пригодено за учебни тренировки по стрелба място или помещение. _Военно стрелбище_,
#2 Фургон за развлекателна стрелба по различни мишени.
Човекът е мишена на житейското стрелбище. Веселин Георгиев
А това, че във почти всяко норвежко училище има писта за ски бягане, шанца за ски скокове и стрелбище за биатлон няма значение. Източник: интернет
Млад мъж се е самоубил този следобед на бургаско стрелбище. Източник: интернет
На 23. 07. 1942 г. българските фашисти разстреляха в гарнизонното стрелбище в София двама Македонски поети от Пиринския Дел на Македония, членове на Македонският Литературен Кръжок - Никола Й. Вапцаров от Банско, и Антон Попов от с. Гега, Петричко. Източник: интернет
На Мемориала "Гарнизонно стрелбище" в столицата президентът днес отдаде почит пред лобното място на Никола Вапцаров. Източник: интернет
Инцидентът с модела се случва на софийско стрелбище, където тя ходи от време на време да се упражнява с огнестрелни оръжия. Източник: интернет
shooting range