Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. сцепле`ния, +ср.
#1 Сила, която привлича и задържа частите на телата и молекулите в едно тяло.
#2 Допир, съприкосновение. _При хлъзгав път няма добро сцепление между гумите и настилката, коeто води до нестабилност на превозното средство._
Мисля, че е крайно неподходящо да се полага такъв тип настилка (прилича на шлайфан бетон), който не осигурява никакво сцепление с гумите на велосипедите. Източник: интернет
ABS обезпечава максимално възможното сцепление с пътя при рязко спиране, при което автомобилът запазва управляемостта си. Източник: интернет
Автомобилът губи сцепление между гумите и пътната настилка и започва да "плува" във водата. Източник: интернет
Ако задната ос започне да губи сцепление или има предпоставки да възникне опасност от буксуване в завой, системата Intelligent Driveline Dynamics преразпределя въртящия момент и към предната ос. Източник: интернет
Няма да замръзват, колите няма да губят сцепление заради леда и ще има по-малко катастрофи със загинали. Източник: интернет
Липсва онова вътрешно сцепление, което прави устойчиви нациите държави като Германия, Франция или дори България. Източник: интернет
adhesion