Съществително име - ед. ч.
+рел. Мистично и аскетично отшерническо течение в исляма, възникнало през VІІІ в. на територията на Ирак и сирия, напълно оформено през ХІ—ХІІ в. ; разпространявано от Северна Африка до Северен Китай и Индонезия. През ХХ в. подложено на ограничения и забрани в редица ислямски страни.
Благодарение на едно турско-македонско семейство в Охрид открих, че там има дълга традиция на мистичен суфизъм. Източник: интернет
Макар формално да се числят към изповядващите мюсюлманство, алианите практикуват самобитна съвкупност от мистичен суфизъм, характерни за шиитския ислям разбирания и езически ритуали, запазили се от времето на тюркменския шаманизъм. Източник: интернет
Мистично-философската система, наречена "Илм-и Тасаввуф" (Ilm-i Tasavvuf), най-често споменавана като суфизъм, така дълбоко прониква в литературата, че не би могло средновековната турска поезия да бъде напълно разбрана без него. Източник: интернет
През 1904 г. се среща с известния проповедник на чистия суфизъм Мохамед Абу Хашим Мадани, който го посвещава в своето учение в продължение на 4 години. Източник: интернет
През 1969 г. на мястото е построен храм на Универсалния суфизъм. Източник: интернет
Съставя свой собствен наръчник по философски суфизъм под формата на малка брошура, озаглавена „Атрибутите на прославените“. Източник: интернет
sufism