Съществително име - ед. ч.
+мн. суфльо`ри, +м.
#1 Работник в театъра, чиято професия е да суфлира (в 1 знач.).
#2 Човек, който подсказва; подсказвач.
В случая обаче на Кирил Петков му е трябвал не преводач - защото той и българския не го назнайва още, а му е трябвал суфльор. Източник: интернет
Влизаш в залата, а там са застанали задължително двама пианисти, суфльор, диригент, и още двама вокални треньори, които следят с клавира и отбелязват с жълти лепящи листчета къде си сгрешил. Източник: интернет
По-късно е суфльор в пътуваща театрална трупа. Източник: интернет
По-рано в медиите се появи информация, че на снимачната площадка актьорът прибягва до помощта на суфльор. Източник: интернет
Като дете, често посещава театъра, в който работи баща му и често е суфльор на пиесите. Източник: интернет
Книгата си „Животът ми като канцлер суфльор“ се появява през 2009. Източник: интернет
prompted