султан
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. султа`ни, +м.
#1 Титла на монарх в някои мюсюлмански страни.
#2 +Остар. Титла на татарски първенци, обитавали български области през османското робство.
+прил. [[султа`нски]], султа`нска, султа`нско, +мн. султа`нски. _Султански ферман._
+прил. [[султа`нов]], султа`нова, султа`ново, +мн. султа`нови. _Султанов дом._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Султан Беязид смята художествената колекция на баща си за упадък и нарежда тя да бъде продадена на търг.
Мехмет е първият султан и един от първите мюсюлмани навсякъде, който се противопоставя на религиозната традиция, като позволява да бъде направен неговият портрет.
Една гривна не дрънчи, но един султан води армия.
Ако се проведат честни избори Султан Ердоган Първи ще бъде "унищожен" от електората!
Българският дипломатически представител в Цариград не е поканен на една вечер, давана от външния министър Тефик паша за дипломатическия корпус по повод годишнината от възшествието на престола на султан Абдул Хамид.
Българската държава е възстановена след Руско-турската война през 1877-1878 г., въпреки че властите в София остават васали на османския султан след войната.
Превод на английски език
sultan