Съществително име - ед. ч.
+мн. султа`ни, +м.
#1 Титла на монарх в някои мюсюлмански страни.
#2 +Остар. Титла на татарски първенци, обитавали български области през османското робство.
+прил. [[султа`нски]], султа`нска, султа`нско, +мн. султа`нски. _Султански ферман._
+прил. [[султа`нов]], султа`нова, султа`ново, +мн. султа`нови. _Султанов дом._
Султан Беязид смята художествената колекция на баща си за упадък и нарежда тя да бъде продадена на търг. Стивън Кинзър
Мехмет е първият султан и един от първите мюсюлмани навсякъде, който се противопоставя на религиозната традиция, като позволява да бъде направен неговият портрет. Стивън Кинзър
Една гривна не дрънчи, но един султан води армия. Арабска поговорка
Ако се проведат честни избори Султан Ердоган Първи ще бъде "унищожен" от електората! Източник: интернет
Българският дипломатически представител в Цариград не е поканен на една вечер, давана от външния министър Тефик паша за дипломатическия корпус по повод годишнината от възшествието на престола на султан Абдул Хамид. Източник: интернет
Българската държава е възстановена след Руско-турската война през 1877-1878 г., въпреки че властите в София остават васали на османския султан след войната. Източник: интернет
sultan