Съществително име - ед. ч.
сватбарят, сватбаря, +мн. сватбари, +м. +Разг. Човек, който присъства и участва в сватбеното празненство. _Вчера бяхме сватбари._
За финал на изборната комедия се появи Тити Папазов, облечен в нещо като смокинг и накипрен като циганин сватбар с черна папионка. Източник: интернет
При нас, българите, който сватбар е решил да направи подарък в пари, ги дава на булката, когато новобрачните обиколят сватбената трапеза, за да кажат "Наздраве" на всеки един от гостите. Източник: интернет
Сигнализирахте за неуместен коментар Flex, ако сега напишеш, че си бил всъщност младоженецът те признах за любимия ми сватбар! Източник: интернет
На сцената се смесват и гонят роднините за погребението, заблуденият сватбар от съседната къща и данъчни, които приличат на ченгета или на погребални агенти. Източник: интернет
wedding man