Съществително име - ед. ч.
+мн. сватовници, +м. +Разг.
#1 Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. _Изпращам сватовници._
#2 Лице, което урежда женитба между свои близки. _Ставам сватовник. Бях им сватовник, преди да се оженят._
Тя би ти донесла страхотна книга, защото беше сватовник на книги, защото обичаше книгите така, както другите момичета обичаха дрехите. Деб Калети
Раздялата е лош съветник, но дяволски добър сватовник. Сое Валдес
"На някои места съотношението е 10 мъже на една жена", обяснява Цюйан Баойон, сватовник от централната китайска провинция Хънан. Източник: интернет
Дори присъствието на леко скованата му партньорка, психоложката Анна-Мария, не може да помрачи блясъка на Део като най-ексцентричния телевизионен сватовник по родните ефирни ширини. Източник: интернет
Междувременно Стива действа като сватовник на Левин: той организира среща между него и Кити, което води до тяхното помирение и годеж. Източник: интернет
matchmaker