Съществително име - ед. ч.
+мн. светлици, (два) светлика, +м.
#1 Обикн. в художествената литература — светлина.
#2 +Прен. Радост; надежда. _Децата са светликът на старостта._
Нека във всеки един от нас грее звездният светлик, в който да намираме спасение. Източник: интернет
През 1963 г. се слива с близкото село Светлик. Източник: интернет
firefly