Съществително име - ед. ч.
+мн. свирчовци, +ср. +Разг. +Пренебр. Разсеян или глупав човек.
През 1884 г. той бе издавал хумористическия вестник „Свирка“, където издаваше укази: „Ний Свирчо I“ и пр. С това име той подписваше сега литературните си критики в основания от него, от З. Стоянова и от Ризова в. „Независимост“. Източник: интернет
Свирчо, не знаех че си и евангелист? Източник: интернет
Свирчо свирни една дебела свирка за да се даде начало на процедурата по пускането. Източник: интернет
Не беше ли великата Хамерика това бре, свирчо? Източник: интернет
Иска му се на "доктора по икономика" да е свирчо. Източник: интернет
Тоя свирчо пак е отишъл да пазарува за кадъната евтино в Талинн. Източник: интернет
whistle