Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. свитъци, (два) свитъка, +м.
#1 Навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. _Свитъкът беше запечатан с восъчен печат._
#2 Самостоятелна малка част от по-голямо произведение; свезка. _Речникът излиза на свитъци._
Здравец и свитък с цитати на известни автори подари на всеки един от учениците си класната на 12 А Христина Братоева, а едната от паралелките се водеше от момък в народна носия и българското знаме в ръка. Източник: интернет
На външното оценяване по математика учениците могат да използват свитък с формули. Източник: интернет
Трябва да пишат с черна химикалка, могат да използват свитък с формули. Източник: интернет
NPC с икона на червен или син свитък над главата си предлагат куестове, които имате право да започнете. Източник: интернет
Апсидата, осветена от пет прозореца, в миналото е била покрита с красиви мозайки, изобразяващи Исус Христос с лилава дреха, седнал на трон и държащ свитък в лявата си ръка, заобиколен от двете си страни от архангели в бели одежди. Източник: интернет
Архангели Михаил и Гавраил“, като св. Архангел Гавраил е представен държащ свитък. Източник: интернет
scroll