Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
свръщаш, +несв. и [[свърна]], +св.
#1 Променям посоката на движение, като завивам. _Той свърна в уличката зад последната къща._
#2 Отбивам се за малко някъде, наминавам.
#3 +Разг. Само +св. Върша нещо набързо, непретенциозно; сваря, намеря. _Разтури багажа си, както свърне._
* _Кой накъдето свърне._ — +Разг. В коя да е посока, в която посока се случи.
I turn